Светът след Covid-19

Светът след Covid-19 - земното кълбо в човешки ръце

БЪДЕЩЕТО – Вглеждайки се в бъдещето, авторът ни окуражава да преосмислим остарелите принципи и да се възползваме от възможностите, които лийн начинът на мислене предлага. Така да направим светът едно по-добро място за всеки.

Aвтор: Daniel T Jones, Директор на Lean Enterprise Academy – Великобритания

Кризата е страхотна възможност да се преразгледат някои остарели „зомби“ идеи и практики, които дори възпират прогреса ни. Подобен кризисен период е и възможност да се обърнем назад и да направим равносметка за това, през което сме преминали – за провалите, постиженията и последствията, които те носят – и да погледнем напред към предизвикателствата, които ще бъдат отправени, когато пандемията Covid-19 остане в миналото.

Без съмнение, всички ние ще разсъждаваме и ще се държим много по-различно след месеци прекарани в изолация, социално дистанциране, работа от вкъщи, видео комуникация, мобилизация на обществото и онлайн обучения. Светът след Корона вирус ще бъде едно доста различно място и колкото по-бързо разберем какво би било то, толкова по-добре подготвени ще бъдем, когато дойде време да натиснем „pестарт“ бутона.

В съзнанието ми се капсулират, три проявления на предизвикателствата, които ще бъдат отново на фокус след кризата. Може би най-изумителното постижение от 50 години насам, след като се дипломирах в университета е, че процентът на глобалното население, което живее в бедност се е понижил от 50% на 9%. Иначе казано, с прогреса на науката и отворената глобална търговска система, милиарди хора подобриха икономическото си благосъстояние. Към всичко това се добавят и драстичните подобрения в области като грамотност, нива на имунизация, начин на хранене, реколта, детската смъртност, общите очаквания от живота и спада в раждаемостта (повече за това може да научите в книгата на Стивън Пинкер (Stephen Pinker) Enlightenment Now и тази на Ханс Рослинг (Hans Rosling) – Factfulness. Поддържането на тези важни постижения по време на глобалния икономичеки спад, който ще последва след кризата, би трябвало да е най-важният ни приоритет.

През същия този период обаче, нашето поколение е виновно за около над 85% от въглеродните емисии, които се създават след индустриалната революция. Последствията свързани с климатичните промени стават все по-ясни и не може повече да бъдат игнорирани. Карантината ни показа колко бързо Земята може да се възстанови, ако ограничим замърсяванията. Следващото предизвикателство за човечеството ще бъде да намерим по-екологични начини на съществуване, докато лекуваме нашата планета.

Да се справим успешно с тези предизвикателства ще зависи от нашата способност да променим икономическата и социалната структура, които са станали застрашително небалансирани в полза на богатите. Когато през 2008 г. нерегулираната финансова система се срина, тя беше спасена и възстановена с масивни количествени облекчения и почти нулеви лихвени проценти. Това позволи на много бизнеси да заемат големи суми, с които да върнат парите на своите акционери.

В същото време политическите намерения да се намалят данъците и да се ограничи ролята на областната власт, отслаби регулацията на монопола и пазарите и ограничи ресурсите за „изостаналите“ общности. Не е изненадващо как популистките политици веднага грабнаха тази възможност! (За щастие, тяхната некомпетентност, проявена спрямо тази критична ситуация, много скоро ще бъде изложена на показ пред всички нас.)

Политическата и икономическа колаборация ще бъде от съществено значение за бъдещето, но също така, ще трябва да се погрижим за социалните организации, които ще бъдат агент на промяната, от която имаме нужда. Спешно се нуждаем от алтернатива на акционерския бизнес модел, който донесе много печалби, но също така и много неравенство и негодувание, тъй като печалбите не са споделени с работниците. Твърде дълго, фокусът на много бизнеси беше върху замяната на работниците с по-ниско заплатена работна ръка и нарастваща автоматизация на процесите.

Всъщност, като говорим за „зомби“ идеи, чието време е изтекло, на мен ми става ясно, че вярването на Милтън Фрийдман (Milton Friedman), че бизнесите трябва изцяло да се фокусират върху високата доходност за акционерите, е на върха в списъка с подобни „зомби“ идеи. Вече е недопустимо да се игнорира влиянието на организациите към околната среда или предизвикателствата с климатичните промени, или пък да се разчита на съгласието на високо квалифицираната работна сила, да не взима дял от печалбите.

Проучването от страна на лийн движението през годините, показа, че на оперативно ниво, тази бизнес система изобилства от времеви загуби, усилия и разходи, а рекацията към промените се случва бавно. Всъщност, тя е създадена за ерата на масовата продукция, с присъщите за нея стабилни технологии, икомомии от мащаба, дълги доставни вериги и мащабни системи. Такъв тип система не би се вписала добре в бързо променящия се свят, в който се очаква да живеем след като кризата от Covid-19 приключи.

Има една доказана алтернатива. Изучаваме лийн бизнес системата на Toyota от много години. Тя непрекъснато носи значително по-добро качество, продуктивност, фокус върху потребителите, иновация, ангажираност на човешкия ресурс, доходност и опазване на околната среда. Предположенията, които тази система, изкарва на показ, са абсолютно в синхрон с бързо променящите си нужди на нашето време.

Какви са ключовите елементи на тази система? Вместо „правенето на пари“ чрез икономия от мащаба, контролирани пазари и манипулиране на потребителите, лийн организациите се развиват, разбирайки как да поддържат и съдействат на потребителите, като им помагат да задоволят своите нужди по-добре от конкурентите. Важно е, че те го правят с нагледно устойчив модел (намаляване на въглеродните емисии, замърсяването, транспортните разстояния, и др.) и с по-бързо развиващи се производствени цикли, които им дават възможност да  реагират бързо на променящата се потребителска обратна връзка, както и да развиват нови технологии и решения.

Вместо да считат, че ефективността се постига чрез натоварване на отделни дейности, лийн бизнесите откриват, че оперативното синхронизиране на всички стъпки, които създават стойност – в развитието на производството и доставките – премахва много от загубите по отношение на време, усилия и разходи. Те знаят, че след време, общото ангажиране с постоянното подобрение на процесите с ключови доставчици, е по-добро от връзките, които се базират изцяло на търговски интерес. И това, че децентрализираното производство и съвместнo разположените клъстери за доставки, може да реагира много по-бързо на потребителските очаквания, с много по-ниско влияние върху околната среда.

Вместо да считат, че процесите се създават и поддържат от експерти, и че мениджърите са отговорни за изпълнението на работните дейност от страна на оперативните служители, организациите, които прилагат лийн начин на мислене, търсят активна икономия чрез ангажирането на всички в организацията за постоянно подобрение и научно разрешаване на проблемите. Инструментите и принципите на лийн са обучителни рамки, които развиват способностите на индивидулано и екипно ниво да решават всеки следващ набор от проблеми. Способностите, създадени от тази „човеко-ориентирана“ система на обучение, са жизнено важни за синхронизирането и интегрирането на операциите и реакциите спрямо променящата се обкръжаваща среда.

Вместо да се фокусират върху стратегия, чието внедряване да делегират на останалите в организацията, лийн лидерите, работят върху това да изяснят къде има пропуски в представянето и как да създадат структуриран диалог, за да могат да подобрят всички нива на опериране в организацията. Често, водени от опитен сенсей, те отиват на работните станции, за да отстраняват намясто проблемите, възпрепятстващи подобренията в компанията. Лийн лидерите подкрепят мениджърите, като развиват способностите на екипа да разрешава  проблемите, възникващи при осъществяване на подобренията. (Повече за това може да прочетете в тези книги: Джим Ланкастър (Jim Lancaster) – The Work of Management, и The Lean Strategy и The Lean Sensei на Майкъл Бале (Michael Ballé).

Истинската стойност на лийн бизнес системата, е не че тя подобрява представянето на наследствените активи от времето на масовата продукция – големи фабрики, големи складове, големи магазини, големи болници, големи летища, и др. Тя го прави, разбира се, но в същото време развива новите технологии, много по-бързо през няколко поколения посредством обратната връзка от потребителя. Още по-важно – тя може да мобилизира творческия принос на всеки един, включително и на ползвателите, за да развие много различни и устойчиви системи за бъдещето.

Не можем да разчитаме само на експертите да разрешават всички тези предизвикателства за нас. Ние всички трябва да бъдем активни участници в развиването на нашето бъдеще като консуматори, но и като носители на решения. Лийн бизнес системата осигурява организационна структура, която прави именно това. От нас, лийн мислителите, зависи да спомогнем за това пост-епидемичния свят да стане равноправно, по-устойчиво и по-кооперативно място.

Даниъл Т. Джоунс

За автора:

Даниъл Т. Джоунс (Daniel T. Jones ) е Председател на Lean Enterprise Academy, съосновател на лийн движението и съавтор на основололагащи книги за лийн, като The Machine that Changed the World, Lean Thinking и Lean Solutions.

Ще сме Ви благодарни, ако споделите статията, за да достигне до повече хора